Съдържание:
Метадонът принадлежи към синтетичните наркотици и води до пристрастяване, което е сериозен медицински и социален проблем.
Този синтетичен опиоид има силни аналгетични ефекти, които обикновено се свързват с лечението на хероиновата зависимост.
Производството на метадон е започнало в Германия през 1937 година и през последвалите 20 години той е използван като мощен аналгетик за лечение на тежка хронична болка. Химичната структура на това вещество се различава от естествените опиати и неговият ефект е по-сходен с ефекта на морфина или хероина, но продължава много по-дълго време, от 24 до 36 часа. Метадонът притежава същите характеристики като другите опиоиди и най-често се използва в ORT (Opioid Replacement Therapy - Опиоидна заместваща терапия), за да замени хероина или опиоидните аналгетици (Vicodin, Okicontin, Percocet) в случай на пристрастяване.
Метадонът причинява по-малко еуфория по отношение на други опиоиди, поради което по-малките дози са ефективни за облекчаване на симптомите на абстиненциалната криза и жадуването за наркотично вещество. Ако обаче се приеме по-висока доза, забелязва се еуфоричен ефект и чувство за благополучие, но в много по-малка степен в сравнение с хероина.
Основният проблем е, че и метадонът е много опасен и причинява психическа и физическа зависимост. Абстиненциалната криза при метадона е по-трудна, отколкото при всеки от заместваните опиоиди.
Пристрастеният към хероин наркоман може да премине към метадон, за да избегне симптомите на абстиненциалната криза, но това е много проблематично, тъй като често се случва хората да заменят един вид пристрастяване с друг и поради това метадоновата терапия е много противоречив въпрос.
Голямо разочарование е, когато човек се пристрастява към нещо, което е трябвало да му помогне да преодолее зависимостта си.
При лечението на пристрастяване метадонът се прилага перорално. Може също да се инжектира интравенозно, за да се получат по-силни ефекти. Типичните симптоми при зависимите, които се свързват с опиоидната интоксикация, са усещането за вътрешен комфорт, релаксация, топлина, сънливост, чувство за приятно тегло в тялото, емоционално отделяне, понижена температура, понижение на кръвното налягане, забавяне на сърдечния ритъм и дишането.
Симптомите на продължителна употреба на метадон включват кожен обрив, сърбеж, повишено изпотяване, тръпки, мускулни и ставни болки, спазми в стомаха, гадене, затлъстяване, хроничен запек, нередовен менструален цикъл, намалена сексуална активност и кариес.
Лечение на метадоновата зависимост
Първата стъпка в лечението на пристрастяването към метадон е наркозависимият да желае да се „откачи“ от употребата на веществото и да разбере, че не може да го направи сам. Най-ефективният начин за извършване на метадонова детоксикация е тя да се направи в специална болница за лечение на заболявания, свързани със пристрастяването.
Когато се касае за метадонова детоксикация, има два варианта. Първият предполага постепенно намаляване на дозите под лекарско наблюдение. Този метод за детоксикация е доста дълъг, болезнен и често неуспешен поради тежестта на симптомите на абстиненциалната криза, които възникват, когато нивото на метадон е намалено до определено ниво.
Друга опция за детоксикация е Бързата Опоидна Детоксикация (ROD). Бързата детоксикация е незаменима фаза за много хора, които се възстановяват от метадонова зависимост. Чрез ROD се постига очистване на тялото от опиоиди с помощта на налоксон и налтрексон.
Тъй като е под анестезия по време на процедурата (която продължава 6-8 часа), зависимият няма симптоми на абстиненциална криза, но те се появяват по-късно. Поради това се счита, че бързата детоксикация значително намалява времето за възстановяване в сравнение с традиционната детоксикация и е по-приятна за понасяне.
Знанието и опитът на нашия професионален медицински персонал - лицензирани лекари, анестезиолози и медицински сестри, ни позволяват успешно да извършваме бърза детоксикация от опиоиди и ефективно да лекуваме метадоновата зависимост повече от 15 години.
